Комбинираната номенклатура на ЕС · код по КН · HS 2710.12
✓ Може да се използва в митническа декларация Данни: Комбинираната номенклатура на ЕС, в сила от 1 януари 2026 г. · проверено 24 октомври 2026 г.
Внос: ЕС
Плащания в допълнение към митото и изисквания, на които стоките трябва да отговарят на границата.
Забрани, лицензии, контрол и санкции, които се прилагат, когато тези стоки напускат ЕС.
| Мерки при износ | Местоназначение | Правен акт | Валидност |
|---|---|---|---|
| Ограничение върху износаСанкционен режим: North Korea | Северна Корея | Regulation 1836/17 | 28 юни 2018 г. |
| Контрол при износаСанкционен режим: Crimea and Sevastopol | Украйна | Regulation 0692/14 | 25 февруари 2025 г. |
| Контрол при износаСанкционен режим: Russia | Русия | Regulation 0833/14 | 26 юни 2024 г. |
| Контрол при износаСанкционен режим: Belarus | Беларус | Regulation 0765/06 | 25 февруари 2025 г. |
| Контрол при износаСанкционен режим: Non-government-controlled areas of Ukraine | Украйна | Regulation 0263/22 | 25 август 2022 г. |
Данни от TARIC към 26 октомври 2026 г.
Ставката, която всяка държава членка прилага за стоките с този код, според базата данни Taxes in Europe на Комисията. Намалената ставка може да обхваща само част от стоките с даден код: проверете националното законодателство за ДДС.
Австрия 20% 
Белгия 21% 
България 20% 
Германия 19% 
Гърция 24% 
Дания 25% 
Естония 24% 
Ирландия 23% 
Испания 21% 
Италия 10% намалена ставка 
Кипър 19% 
Латвия 21% 
Литва 21% 
Люксембург 17% 
Малта 18% 
Нидерландия 21% 
Полша 23% 
Португалия 23% 
Румъния 21% 
Словакия 23% 
Словения 22% 
Унгария 27% 
Финландия 25,5% 
Франция 20% 
Хърватия 25% 
Чехия 21% 
Швеция 25% TEDB · 26 октомври 2026 г.
В тази подпозиция се допускат стоки при спазване на условията, предвидени в съответните разпоредби на Европейския съюз (вж. член 254 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета (OB L 269, 10.10.2013 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2013/952/oj)).
Автономно мито: Осв.
Вж. допълнителна забележка 6 (КН).
| Държава | Стойност | Дял | Промяна |
|---|---|---|---|
 Обединеното кралство | 3,4 млрд. € | 38,7% | +19,8% |
 Алжир | 1,1 млрд. € | 12,2% | -43,8% |
 Саудитска Арабия | 596,6 млн. € | 6,8% | +30,6% |
 Норвегия | 536,6 млн. € | 6,1% | -30,7% |
 Съединени щати | 504,9 млн. € | 5,8% | -43,4% |
 Либия | 240,4 млн. € | 2,7% | +18,1% |
 Израел | 185,1 млн. € | 2,1% | +67,5% |
 Тунис | 176 млн. € | 2% | +216,8% |
2710.12 Леки масла и препарати
Турция 4,7% Мито за трети държави 17 тарифни номера САЩ 7% Обща (MFN) 5 тарифни номера · 4× специфично или комбинирано мито Великобритания 4% Мито за трети държави 21 тарифни номера 
Канада Без мито – 5% Обща (MFN) 14 тарифни номера · средно 0,4% 
Мексико Без мито Обща (MFN) 11 тарифни номера 
Бразилия Без мито Обща (MFN) 10 тарифни номера 
Аржентина Без мито Обща (MFN) 30 тарифни номера 
Перу Без мито Обща (MFN) 18 тарифни номера 
Нова Зеландия Без мито – 5% Обща (MFN) 28 тарифни номера · средно 0,5% · 8× специфично или комбинирано мито 
Япония Без мито – 3,9% Обща (MFN) 16 тарифни номера · средно 2,4% · 11× специфично или комбинирано мито 
Тайван Без мито – 3,5% Обща (MFN) 4 тарифни номера · средно 0,9% 
ССЗ 5% Обща (MFN) 36 тарифни номера 
Швейцария Без мито Обща (MFN) 6 тарифни номера Норвегия Без мито Обща (MFN) 11 тарифни номера 
Северна Македония 10% – 20% Обща (MFN) 11 тарифни номера · средно 18,2% 
Нигерия Без мито – 10% Обща (MFN) 7 тарифни номера · средно 7,9% Решения на митниците на САЩ (CBP, CROSS) и на британската HMRC (Advance Tariff Rulings) за стоки, класирани тук. Решението обвързва само притежателя си, но показва как властите класират подобни стоки. Описанията са английските текстове на властите.
1. Настоящата глава не включва:
а) органичните продукти с определен химичен състав, представени самостоятелно, освен химически чистите метан и пропан, които се включват в № 2711;
в) смесите на ненаситените въглеводороди от № 3301, 3302 или 3805
2. Термините „нефтени масла или масла от битуминозни минерали“, използвани в текста на № 2710 се прилагат не само за нефтените масла или маслата от битуминозните минерали, но също и за аналогичните масла и за маслата, съставени главно от смеси на ненаситените въглеводороди, в които неароматните съставки преобладават тегловно по отношение на ароматните съставки, независимо от начина на получаване.
Обаче термините не се прилагат за синтетичните течни полиолефини, от които по-малко от 60 обемни процента дестилират при 300 °C, преизчислени към 1013 mbar чрез прилагане на дестилационен метод при понижено налягане (глава 39).
3. По смисъла на № 2710, понятието „отпадъчни масла“ означава отпадъци, съдържащи главно нефтени масла или масла от битуминозни минерали (описани в забележка 2 към настоящата глава), смесени или несмесени с вода. Тези отпадъци включват:
а) маслата, които са неподходящи за използване по първоначално предвиденото предназначение (например, използвани смазочни масла, използвани хидравлични масла и използвани трансформаторни масла);
б) маслени утайки от резервоари за съхраняване на нефтени масла, състоящи се главно от този вид масла с висока концентрация на добавки (например химикали), използвани за производство на първични продукти; и
в) маслата под формата на емулсии във вода или смеси с вода, такива като тези, получени в резултат от разливане на масла от цистерни и резервоари, от измиване на резервоари за съхраняване или от използването на смазочно-охлаждащи течности при машинна обработка.
1. По смисъла на подпозиция 270111 понятието „антрацит“ означава каменни въглища със съдържание на летливи вещества (изчислено върху сухо вещество, без минерални съставки), непревишаващо 14 %.
2. По смисъла на подпозиция 270112 понятието „битуминозни въглища“ означава каменни въглища със съдържание на летливи вещества (изчислено върху сухо вещество без минерални съставки) превишаващо 14 % и чиято калоричност (изчислена върху влажно вещество без минерални съставки) е равна или по-голяма от 5833 kcal/kg.
3. По смисъла на подпозиции 270710, 270720, 270730 и 270740 под „бензол (бензен)“, „толуол (толуен)“, „ксилол (ксилени)“ и „нафтален“ се разбират продуктите, съдържащи тегловно съответно над 50 % бензен, толуен, ксилени и нафтален.
4. По смисъла на подпозиция 271012 „леки масла и препарати“ са тези, които при дестилация по метод ISO 3405 (еквивалентен на метод ASTM D 86), до 210 °С дестилират 90 обемни % или повече (включително загубите).
5. По смисъла на подпозициите към № 2710, терминът „биодизел“ означава моноалкилови естери на мастни киселини от видовете, използвани като гориво, получени от животински, растителни или микробни мазнини и масла, дори вече използвани.
1. По смисъла на подпозиция 27079980, терминът „феноли“ се прилага за продуктите, съдържащи тегловно повече от 50 % феноли.
2. По смисъла на № 2710, се считат като:
а) „специални бензини“, (подпозиции 27101221 и 27101225), леките масла, описани в забележка 4 към подпозициите, които не съдържат антидетонаторни препарати и разликата между температурите, при които дестилират 5 обемни % и 90 обемни %, включително загубите, е равна или по-малка от 60 °C;
б) „white spirit“, (подпозиция 27101221), специалните бензини, описани в буква а) и чиято пламна температура е по-висока от 21 °C по метода EN ISO 13736;
в) „средни масла“ (подпозиции от 27101911 до 27101929), маслата и препаратите, които при дестилация по метод ISO 3405 (еквивалентен на метод ASTM D 86), до 210 °C дестилират по-малко от 90 обемни %, включително загубите, и до 250 °C — 65 обемни % или повече;
г) „тежки масла“, (подпозиции от 27101931 до 27101999 и от 27102011 до 27102090), маслата и препаратите, които при дестилация по метод ISO 3405 (еквивалентен на метод ASTM D 86), до 250 °C дестилират по-малко от 65 обемни %, включително загубите, или за които процентът на дестилация при 250 °C не може да бъде определен по този метод;
д) „газьол“, (подпозиции от 27101931 до 27101948 и от 27102011 до 27102019), тежките масла, описани в буква г) и които при дестилация по метод ISO 3405 (еквивалентен на метод ASTM D 86), до 350 °C дестилират 85 обемни % или повече, включително загубите;
е) тежки горива (fuel oils)“, (подпозиции от 27101951 до 27101967 и от 27102032 до 27102038), тежките масла, описани в буква г), различни от газьола, описан в буква д) и които имат в зависимост от техния цвят с разреждане С, вискозитет V:
по-малък от или равен на стойностите от ред I на долната таблица, ако съдържанието на сулфатна пепел е по-малко от 1 % по метод ISO 3987, и осапунителното число е по-малко от 4 по метод ISO 6293-1 или 6293-2 (с изключение на случаите, когато продуктът съдържа една или повече биосъставки — в тези случаи предвиденото в настоящото тире изискване осапунителното число да е по-малко от 4 не се прилага),
или по-голям от стойностите на ред II, ако температурата на течливост е по-голяма или равна на 10 °С по метод ISO 3016,
или включен между стойностите на редове I и II, или равен на стойностите на ред II, ако по метод ISO 3405 (еквивалентен на метод ASTM D 86), при 300 °C дестилират 25 обемни % или повече, или когато при 300 °C дестилират по-малко от 25 обемни %, ако температурата на течливост е по-висока от минус 10 °C по метод ISO 3016. Тези разпоредби се прилагат само при масла, чиито цвят с разреждане С е под 2.
| Цвят (С) | 0 | 0,5 | 1 | 1,5 | 2 | 2,5 | 3 | 3,5 | 4 | 4,5 | 5 | 5,5 | 6 | 6,5 | 7 | 7,5 и повече | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Вискозитет (V) | I | 4 | 4 | 4 | 5,4 | 9 | 15,1 | 25,3 | 42,4 | 71,1 | 119 | 200 | 335 | 562 | 943 | 1580 | 2650 |
| II | 7 | 7 | 7 | 7 | 9 | 15,1 | 25,3 | 42,4 | 71,1 | 119 | 200 | 335 | 562 | 943 | 1580 | 2650 |
Под „вискозитет (V)“ трябва да се разбира кинематичният вискозитет при 50 °C, изразен в 10–6m2s–1 по метод EN ISO 3104.
Под „цвят с разреждане (C)“ трябва да се разбира цветът, измерен по метода ISO 2049 (еквивалентен на метод ASTM D 1500), който придобива продуктът след разреждането с ксилен, толуен или друг подходящ разтворител на единица обем от продукта до 100 единици обем. Цветът трябва да бъде определен веднага след разреждането на продукта.
Терминът „биосъставки“ означава животински или растителни мазнини, животински или растителни масла или моноалкилови естери на мастни киселини (FAMAE).
В подпозиции 27101951 до 27101967 и 27102032 до 27102038 се включват само тежки горива (fuel oils) с естествен цвят.
Тези подпозиции не включват тежките масла, описани в точка г) по-горе, за които не е възможно да се определи:
процентът (нулата се смята за процент) на дестилация при 250 °C по метод ISO 3405 (еквивалентен на метод ASTM D 86),
или кинематичният вискозитет при 50 °C по метод EN ISO 3104,
или цветът с разреждане (C) по метод ISO 2049 (еквивалентен на метод ASTM D 1500).
Тези продукти спадат към подпозиции от27101971 до 27101999 или 27102090;
ж) „съдържащи биодизел“ означава, че продуктите по подпозиция 271020 имат минимално съдържание на биодизел, т.е. моноалкилови естери на мастните киселини (FAMAE) от вида, използван като гориво, от 0,5 % обемни (определяне по метод EN 14078).
3. По смисъла на № 2712, се счита като „суров вазелин“ (подпозиция 27121010), вазелинът с естествено оцветяване над 4,5 по метод ISO 2049 (еквивалентен на метод ASTM D 1500).
4. По смисъла на подпозиции от 27129031 до 27129039, се считат като „сурови“ продуктите:
а) с тегловно съдържание на масло 3,5 % или повече, ако вискозитетът при 100 °C е по-малък от 9 × 10–6 m2 s–1 по метода по EN ISO 3104; или
б) с естествен цвят, над 3 по метод ISO 2049 (еквивалентен на метод ASTM D 1500), ако вискозитетът при 100 °C е равен или по-голям от 9 × 10–6m2s–1 по метод EN ISO 3104;
5. По смисъла на № 2710 до 2712 под „специфична преработка“, се разбират следните операции:
а) вакуумна дестилация;
б) редестилация чрез процес на дълбоко фракциониране;
в) крекинг;
г) риформинг;
д) екстракция чрез селективни разтворители;
е) преработка, включваща съвкупността от следните операции: обработка с концентрирана сярна киселина или с олеум, или със серен триоксид; неутрализация чрез алкални агенти; обезцветяване и пречистване с помощта на активна (естествена) глина, с активирана глина, с активен въглен или с боксит;
ж) полимеризация;
з) алкилиране;
и) изомеризация;
к) десулфуризация с помощта на водород, само по отношение на продукти, включени в подпозиции от 27101931 до 27101999 включително, водеща до намаляване най-малко с 85 % съдържанието на сяра в обработваните продукти (метод EN ISO 20846, EN ISO 20884 или EN ISO 14596 или EN ISO 24260, EN ISO 20847 и EN ISO 8754);
л) депарафинизация по начин, различен от обикновеното филтруване, само за продуктите, включени в № 2710;
м) обработка с водород, различна от десулфуризацията, само за продуктите, включени подпозиции от 27101931 до 27101999, при която водородът участва активно в химическа реакция, осъществена при налягане, по-високо от 20 bar и при температура, по-висока от 250 °C, с помощта на катализатор. Довършителната обработка с водород на смазочните масла, включени в подпозиции от 27101971 до 27101999, целяща подобряване на цвета или на стабилността (например хидродоочистка или обезцветяване), не се разглежда като „специфична преработка“;
н) атмосферна дестилация, само за продуктите, включени в подпозиции от 27101951 до 27101967 при условие, че тези продукти при дестилация по метода ISO 3405 (еквивалентен на метод ASTM D 86), при 300 °C дестилират по-малко от 30 обемни % (включително загубите). При условие, че тези продукти при дестилация по метода ISO 3405 (еквивалентен на метод ASTM D 86), при 300 °C дестилират 30 обемни % или повече (включително загубите), количествата на продуктите евентуално получени по време на атмосферната дестилация и включени в подпозиции от 27101211 до 27101290 или 27101911 до 27101929, се облагат с митата, предвидени за подпозиции 27101962 до 27101967, според вида и стойността на обработените продукти и на базата на нетното тегло на получените продукти. Тази разпоредба не се прилага за тези от получените продукти, които за период най-много до 6 месеца и при спазване на други условия, определени от компетентните органи, са претърпели последваща специфична преработка или химическа трансформация чрез процес, който не представлява специфична преработка;
о) обработка посредством високочестотен електрически разряд, единствено за продуктите, включени в подпозиции от 27101971 до 27101999.
п) обезмасляване чрез фракционна кристализация само по отношение на продуктите от подпозиция 27129031.
Ако за тези преработки по технически съображения се изисква предварителна обработка, тогава освобождаването от мита, важи само за количествата от продуктите, които действително са подложени на изброените преработки; отпадъчните продукти от предварителните обработки също са освободени от мита.
6. Количествата от продуктите, които могат да бъдат получени чрез химическа трансформация или при предварителна обработка, когато тя е технически изискуема, и които се класират в подпозиции 27071000, 27072000, 27073000, 27075000, 2710, 2711, 271210, 271220, 27129031 до 27129099 и 271390, се облагат с митата, предвидени за продуктите „предназначени за други цели“, в зависимост от вида и стойността на преработените продукти и на базата на нетното тегло на получените продукти. Тази разпоредба не се прилага за тези от продуктите, включени в № 2710 до 2712, които за период най-много до 6 месеца и при спазване на други условия, определени от компетентните органи, са претърпели специфична преработка или нова химическа трансформация.
Обяснителните бележки на Европейската комисия за класирането на стоките в тези кодове по КН. Те не са правно обвързващи, но митническите органи ги следват; те допълват обяснителните бележки към ХС на Световната митническа организация.
Виж забележки 2 и 3 към настоящата глава и Обяснителните бележки, отнасящи се за тях.
За определяне на тези продукти, виж забележка 2 към настоящата глава, както и Обяснителните бележки към ХС за № 2710, (I).
Относно подпозиците, които са предвидени за продуктите, предназначени:
виж допълнителни забележки 5 и 6 на настоящата глава, както и Обяснителните бележки, отнасящи се за тях.
I. Нефтени масла или масла от битуминозни минерали (различни от суровите)
Тази група съдържа по-специално смесите от изомери (различни от стерео-изомерите) на наситени ациклени въглеводороди, съдържащи по-малко от 95 % от определен изомер, или на ненаситени ациклени въглеводороди, съдържащи по-малко от 90 % от определен изомер, като тези проценти се отнасят към теглото на безводен продукт.
Към тази група принадлежат също отделните изомери на горепосочените въглеводороди с чистота, по-ниска съответно от 95 или 90 % тегловно.
Настоящата група включва само нефтените масла или маслата от битуминозни минерали:
1. чиято температура на кристализация по метода ASTM D 938 равностоен на ISO 2207 е по-ниска от 30°C, или
2. чиято температура на кристализация е равна или по-висока от 30°C, и
а) имат, при 70°C по EN ISO 12185, плътност, по-малка от 0,942 g/cm3 и при 25°C, конусна пенетрация след разбъркване по метода ASTM D 217 равностоен на ISO 2137, най-малко 350, или
б) имат, при 70°C по EN ISO 12185, плътност, равна или по-голяма от 0,942 g/cm3 и при 25°C, иглена пенетрация по метода EN 1426, най-малко 400.
Като нефтени масла или масла от битуминозни минерали, по смисъла на параграф (I) по-горе, се считат също горепосочените масла, към които са добавени съвсем малки количества от различни вещества, като например добавки за подобряване на качеството или на миризмата, вещества за маркиране, оцветявящи агенти.
Виж също схемата по-долу:
Отличителни признаци на някои продукти, производни на нефта от подпозиции 2710 12 11 до 2710 19 99 и от № 2712 и 2713 (различни от препаратите от подпозиции 2710 12 11 до 2710 19 99)
II. Неупоменати, нито включени другаде препарати, съдържащи тегловно 70 % или повече нефтени масла или масла от битуминозни минерали, които масла са основен компонент на тези препарати, различни от съдържащите биодизел
За да бъдат класирани в тези подпозиции, препаратите трябва да отговарят на условията, посочени по-долу:
1. тегловното съотношение на нефтените масла или на маслата от битуминозни минерали, такива каквито са дефинирани в част (I), трябва да бъде 70 % или повече.
Това съотношение не се определя в зависимост от количеството на включените съставки, а от резултатите, получени чрез анализ;
2. те не трябва да бъдат упоменати, нито включени другаде;
3. включените нефтени масла или масла от битуминозни минерали трябва да представляват основен компонент на препарата, т.е. съществения компонент, с цел използването на препарата.
Не се считат като препарати, принадлежащи към тази позиция, например:
а) боите и лаковете (№ 3208, 3209 и 3210 00);
б) козметичните продукти на основата на минерални масла (главно № 3304 до 3307);
в) нефтените сулфонати (№ 3402 или 3824).
Нефтените сулфонати най-често са под формата на суспензия в нефтено масло или в масло от битуминозни минерали. Съдържанието на чист сулфонат обикновено е толкова важно, че изключва всяко директно използване като смазочно масло;
г) препаратите за лъскане и препаратите за поддържане на дърво, картини, метали, стъкло и подобни продукти (главно № 3405);
д) дезинфекционните средства, инсектицидите, и други, независимо как са представени, които представляват разтвори или дисперсии на активен продукт в нефтено масло или масло от битуминозни минерали (№ 3808);
е) апретурите, от вида на тези, използвани в текстилната промишленост (№ 3809);
ж) присадките за минерални масла (№ 3811);
з) сложните органични разтворители и разредители (например № 3814 00);
и) свързващите препарати за леярски сърца (подпозиция 3824 10 00);
к) някои антикорозионни препарати и, по-специално, тези:
i) съставени например от ланолин (около 20 %), разтворен в минерален терпентин (подпозиция 3403 19 10);
ii) съдържащи амини като активни съставки (подпозиция 3824 99 92).
Виж забележка 4 към подпозициите на настоящата глава.
Общи разпоредби
Освен при обратни указания, под „методи ASTM“ се разбират методите, възприети от American Society for Testing and Materials.
Забележка 2
1. За определяне на съдържанието на ароматните съставки се прилагат следните методи:
2. Изразът „аналогични масла“ включва, наред с другото, следните смеси от въглеводороди:
По отношение на производството на „аналогични масла“ се прилагат следните определения:
Допълнителна забележка 5
1. Трябва да се отбележи, че с изключение на разпоредбите на допълнителна забележка 5 н), предвиденото необлагане с мито е приложимо за цялото количество продукти, подложени на специфична преработка.
Следователно, ако един нефтен продукт е вложен в производството, например за да претърпи алкилиране или полимеризация, дори частта, която няма да бъде действително преработена (алкилирана или полимеризирана) ще ползва необлагането с мито.
2. В случай, че за „специфичната преработка“ е необходима предварителна подготовка (виж последния параграф на допълнителна забележка 5), за да може да се ползва необлагането с мито са нужни две условия:
а) внесеният продукт трябва да бъде действително обект на „специфична обработка”, например обект на крекинг;
б) предварителната подготовка трябва да бъде от задължителните, за определена „специфичната преработка“.
Като предварителна подготовка, необходима за продуктите, предназначени да претърпят „специфична преработка“, се считат по-специално:
а) освобождаване от газове;
б) сушене;
в) отстраняване на някои леки или тежки продукти, които биха могли да затруднят преработката;
г) отстраняване или видоизменяне на меркаптаните (омекотяване или пречистване), на други серни съединения или на други вещества, вредни за преработката;
д) неутрализация;
е) декантиране;
ж) обезсоляване.
Количествата на продуктите, евентуално получени по време на предварителна подготовка, които не са подложени на специфична преработка, се облагат с митата, прилагани за продуктите „предназначени за други цели“, според вида и стойността на внесените продукти и на базата на нетното тегло на получените продукти.
Допълнителна забележка 5 а)
Под вакуумна дестилация се разбира дестилация при налягане, непревишаващо 400 mbar, измерено при върха на колоната.
Допълнителна забележка 5 б)
Под редестилация чрез процес на дълбоко фракциониране, се разбират дестилационните процеси (различни от атмосферна дестилация topping), прилагани в промишлени инсталации, с непрекъснат или периодичен цикъл, въздействащи върху дестилатите от подпозиции 2710 12 11 до 2710 19 48, 2711 11 00, 2711 12 91 до 2711 19 00, 2711 21 00 и 2711 29 00 (освен пропана с чистота равна или по-висока от 99 %) за получаване на:
1. отделни въглеводороди с висока степен на чистота (90 % или повече за олефините и 95 % или повече за другите въглеводороди), като изомерните смеси на едно и също органично съединение трябва да се считат като отделни въглеводороди.
За отбелязване е, че се допускат само преработките, чрез които се получават най-малко три различни продукти, като това ограничение не се прилага, когато преработката съдържа разделяне на изомери. В това отношение, що се отнася до ксилените, етилбензенът се счита като изомер на ксилена;
2. продуктите от подпозиции 2707 10 00 до 2707 30 00, 2707 50 00 и 2710 12 11 до 2710 19 48:
а) за които не се допуска крайната точка на кипене на една фракция да съвпада с началната точка на кипене на следващата фракция, когато разликата между температурите, при които дестилират 5 % и 90 % обемно (включително загубите), е равна или по-малка от 60°C по метода EN ISO 3405 (равностоен на метода ASTM D 86);
б) за които се допуска крайната точка на кипене на една фракция да съвпада с началната точка на кипене на следващата фракция, когато разликата между температурите, при които дестилират 5 % и 90 % обемно (включително загубите), е равна или по-малка от 30°C по метода EN ISO 3405 (равностоен на метода ASTM D 86).
Допълнителна забележка 5 в)
Под крекинг (cracking) се разбира промишлена преработка, имаща за цел разкъсване на молекулите на нефтените продукти и изменение на тяхната химична структура чрез загряване, с или без налягане, с или без помощта на катализатор, чрез които се получават по-леки въглеводородни смеси, течни или газообразни при нормални температура и налягане.
Най-важните крекинг процеси са следните:
1. термичния крекинг (cracking);
2. каталитичния крекинг(cracking);
3. крекинга с водна пара (steamcracking) за получаване на газообразни въглеводороди;
4. хидрокрекинга (hydrocracking) (крекинг-преработка под водородно налягане);
5. дехидрогенирането;
6. дезалкилирането;
7. коксуването (coking);
8. вискоредукцията (visbreaking).
Допълнителна забележка 5 г)
Под риформинг (reforming) се разбират термични или каталитични преработки на леки или средни масла с цел увеличаване на съдържанието им на ароматни съединения. Каталитичният риформинг се използва, например, за превръщане на леките масла от първичната дестилация в леки масла с по-високо октаново число (с повишено съдържание на ароматни въглеводороди) или в смес от въглеводороди, съдържащи бензен, толуен, ксилени, етилбензен и други.
По принцип,,каталитичните риформинг процеси са тези“ при които като катализатор се използва платина.
Допълнителна забележка 5 д)
Под екстракция със селективни разтворители се разбират процесите на разделяне на групи от продукти с различна молекулна структура чрез специфични разтворители с избирателни свойства (например, фурфурал, фенол, дихлорен етилов етер, серен триоксид, нитробензен, карбамид и някои производни на карбамида, ацетон, пропан, метилетилкетон, метил-изобутилкетон, гликол, N-метилморфолин).
Допълнителна забележка 5 ж)
Под полимеризация се разбират промишлените процеси, чрез които със или без загряване, със или без използване на катализатор, ненаситените въглеводороди се свързват в един или повече от техните полимери или съполимери.
Допълнителна забележка 5 з)
Под алкилиране се разбира всяка термична или каталитична реакция, при която ненаситените въглеводороди се свързват с други, каквито и да е, въглеводороди, особено с изопарафините или с ароматните съединения.
Допълнителна забележка 5 и)
Под изомеризация се разбира преобразуване на структурата на компонентите на нефтените продукти, без да се променя тяхната емпирична формула.
Допълнителна забележка 5 л)
Между процесите на отстраняване на парафините, по смисъла на настоящата допълнителна забележка, могат да се посочат, например:
1. отстраняването на парафините чрез охлаждане (със или без разтворители);
2. микробиологичната преработка;
3. карбамидната отстраняване на парафините;
4. преработката чрез молекулярни сита.
Допълнителна забележка 5 н)
Под атмосферна дестилация се разбира дестилацията, извършена под налягане от порядъка на 1 013 mbar, измеренно при върха на колоната.
Допълнителна забележка 6
1. Под „химическа преработка“ се разбира всяка операция, която има за цел молекулно превръщане на един или повече от компонентите на вложения нефтен продукт.
Не се счита като „химическа преработка“, например, обикновеното смесване на един нефтен продукт с друг продукт, нефтен или не. Така, прибавянето на „white spirit“ (минерален терпентин) към боя или на смазочно масло към печатарско мастило не може да се счита като отговарящо на дефиницията за „химическа преработка“. Същото се отнася и за всяко използване на нефтени продукти като разтворители, като моторни горива или като горива за отопление.
2. Примери за „химическа преработка“ са:
а) действие с халогени или с халогенни съединения:
i) реакция с пропилена, съдържащ се в газова нефтена фракция с цел да се получат органични производни (например за получаване на пропиленов оксид);
ii) преработка на нефтени фракции (бензин, керосин, газьол) и на парафин, на нефтен восък или на парафинови остатъци, чрез хлор или хлорни съединения, с цел получаване на хлоропарафини;
б) действие с основи (натриев хидроксид, калиев хидроксид, амониев хидроксид и други), с цел да се получат нафтенови киселини;
в) действие със сярна киселина или с нейния анхидрид за:
i) получаване на сулфонати;
ii) екстракция или получаване на изобутилен;
iii) сулфониране на газьолите или на смазочните масла.
Маслото, добавено след сулфонирането не ползва необлагането с мито;
г) сулфохлориране;
д) хидратиране, по-специално за получаване на алкохоли чрез превръщане на ненаситени въглеводороди, съдържащи се в газова нефтена фракция;
е) обработка с малеинов анхидрид, по-специално преработка на бутадиеновата смес в газова нефтени фракция с четири атома въглерод, с цел получаване на тетрахидрофталова киселина;
ж) обработка с фенол, например, реакция на нефтени олефини и на феноли, в присъствие на катализатор, с цел получаване на алкилфеноли;
з) окисляване:
i) окисляване на тежки масла за получаване на битуми от подпозиция 2713 20 00;
ii) окисляване на всякакви нефтени продукти с цел получаване на преработени химични продукти, киселини, алдехиди, кетони, алкохоли и т.н., като окисляването, под налягане на горещо, на леките фракции с цел получаване на оцетната, мравчената, пропионовата и янтарната киселини;
и) дехидрогениране, по-специално:
i) на нафтеновите въглеводороди за получаване на ароматни въглеводороди (например бензоли);
ii) на парафиновите въглеводороди за получаване на течни олефини, използвани например за производството на биоразграждащи се алкилбензени;
к) оксосинтез;
л) необратимо смесване на тежки масла с висши полимери (естествен или синтетичен каучуков латекс, бутилкаучук, полистирен, и други);
м) производство на продуктите от № 2803;
н) нитриране за производство на нитропроизводни;
о) биологична обработка на някои нефтени фракции, съдържащи n-парафини, с цел получаване на протеини или на други сложни органични продукти.
1. Обхват
Този метод за изпитване обхваща определянето на съдържанието на ароматни и неароматни съставки в минерални масла.
2. Определения
2.1. Ароматни съставки: частта от пробата, която е разтворена в разтворителя и се адсорбира върху силикагел. Ароматните съставки могат да съдържат: ароматни въглеводороди, ароматни съединения с кондензирани нафтенови пръстени, ароматни олефини, асфалтени, ароматни съединения, съдържащи сяра, азот, кислород и полярни ароматни съединения.
2.2. Неароматни съставки: частта от пробата, която не се адсорбира върху силикагел и която се елуира чрез разтворителя (като например неароматни въглеводороди).
3. Същност на метода
Пробата, разтворена в n-пентан се подлага на перколация в специална хроматографска колона, пълна със силикагел. Неароматните съставки, елуирани с разтворител, след това се събират и претеглят след изпаряване на разтворителя.
Пробите, които не се разтварят в n-пентан, следва да се разтварят в циклохексан.
4. Апарати и реактиви
Хроматографска колона: тя представлява стъклена тръба, чиито размери и форма са показани на скицата по-долу. Горният отвор трябва да може да се затваря чрез стъклен уплътнител, чиято равна шлифована повърхност е притисната към горната част на колоната чрез два метални фланеца с гумено покритие. Затварянето трябва да бъде напълно уплътнено, така че да не пропуска при подаване на азотно или въздушно налягане.
Силикагел: зърнометричен състав 200 или повече mesh. Преди да бъде използван, трябва да се активира в сушилна камера при 170 °C в продължение на седем часа и да се охлади в ексикатор (десикатор). След активиране силикагелът трябва да се използва в рамките на няколко дни.
Разтворител I n-пентан: степен на чистота минимум 95 %, без съдържание на ароматни съставки.
Разтворител II циклохексан: степен на чистота минимум 98 %, без съдържание на ароматни съставки.
5. Процедура 1 (хроматографска колона 1)
Подготовка на разтвор на пробата: разтварят се приблизително 3,6 g (точно претеглени) от пробата в 10 ml n-пентан (I). Ако пробата е неразтворима в n-пентан, тя следва да бъде разтворена в циклохексан и определянето на резултата се извършва с използване на циклохексан (II) вместо n-пентан (I).
Напълва се хроматографската колона (хроматографска колона 1) с предварително активирания силикагел до около 10 cm от горната стъклена сфера, като съдържанието на колоната се уплътнява грижливо с вибратор, с цел да не останат каналчета. После се поставя тампон от стъклена вата в горната част на колоната със силикагела.
Силикагелът предварително се намокря със 180 ml разтворител (I или II) и отгоре се подава въздушно или азотно налягане, докато горното ниво на течността достигне горното ниво на силикагела.
Изпуска се внимателно налягането от вътрешността на колоната и се въвежда количество от около 3,6 g (точно претеглено и изразено със стойност с два десетични знака) от пробата, разтворена в 10 ml разтворител (I или II); изплаква се бехеровата чаша с допълнителни 10 ml разтворител (I или II), които също се добавят в колоната.
Постепенно се подава налягане, чрез което течността се изкапва капка по капка от долната капилярна тръба на колоната със скорост около 1 ml за минута и тази течност се събира в колба от 500 ml.
Когато нивото на течността, съдържаща подлежащото на отделяне вещество, достигне горното ниво на силикагела, налягането внимателно се изпуска още веднъж и се добавят 230 ml разтворител (I или II), след което веднага се подава отново налягане и се сваля нивото на течността до горното ниво на силикагела, като елуатът се събира в същата колба, както преди това.
Преди нивото на течността, съдържаща подлежащото на отделяне вещество, да спадне до горното ниво на силикагела, се проверява елуатът чрез инфрачервена спектроскопия с преобразувание на Фурие (FT-IR) за присъствие на ароматни съединения. Ако елуатът съдържа само алифатни въглеводороди, се добавя отново 50 ml разтворител (I или II), след като предварително се изпусне налягането. Ако е необходимо, тази стъпка се повтаря.
Събраната фракция се изпарява докато намали обема си във вакуумна сушилна камера при около 35 °C или във въртящ се вакуумен изпарител или в подобен апарат и след това се извършва количествено преливане без загуби в стъклена градуирана бехерова чаша, като се използва допълнително разтворител (I или II).
Съдържанието на бехеровата чаша се изпарява до постоянно тегло (W) във вакуумна сушилна камера при температура 35 °C. Разликата между двете последни измерени тегла не трябва да надхвърля 0,01 g. Времевият интервал между двете измервания трябва да е поне 30 минути.
Тегловното процентно съдържание на неароматни съставки (А) се дава със следната формула:
A= W/W1*100
където W1 е теглото на пробата.
Разликата до 100 представлява процентното съдържание на ароматните съставки, абсорбирани от силикагела.
6. Точност на метода
Повторяемост: 5 %.
Възпроизводимост: 10 %.
7. Процедура 2 (хроматографска колона 2)
Подготовка на разтвор на пробата: разтварят се приблизително 0,9 g (точно претеглени) от пробата в 2,5 ml n-пентан (I). Ако пробата е неразтворима в n-пентан, тя следва да бъде разтворена в циклохексан и определянето на резултата се извършва с използване на циклохексан (II) вместо n-пентан (I).
Напълва се хроматографската колона (хроматографска колона 2) с предварително активирания силикагел до около 2,5 cm от горната стъклена сфера, като съдържанието на колоната се уплътнява грижливо с вибратор, с цел да не останат каналчета. После се поставя тампон от стъклена вата в горната част на колоната със силикагела.
Силикагелът предварително се намокря със 45 ml разтворител (I или II) и отгоре се подава въздушно или азотно налягане, докато горното ниво на течността достигне горното ниво на силикагела.
Изпуска се внимателно налягането от вътрешността на колоната и се въвежда количество от около 0,9 g (точно претеглено и изразено със стойност с два десетични знака) от пробата, разтворена в 2,5 ml разтворител (I или II); изплаква се бехеровата чаша с допълнителни 2,5 ml разтворител (I или II), които също се добавят в колоната.
Постепенно се подава налягане, чрез което течността се изкапва капка по капка от долната капилярна тръба на колоната със скорост около 1 ml за минута и тази течност се събира в колба от 250 ml.
Когато нивото на течността, съдържаща подлежащото на отделяне вещество, достигне горното ниво на силикагела, налягането внимателно се изпуска още веднъж и се добавят 57,5 ml разтворител (I или II), след което веднага се подава отново налягане и се сваля нивото на течността до горното ниво на силикагела, като елуатът се събира в същата колба, както преди това.
Преди нивото на течността, съдържаща подлежащото на отделяне вещество, да спадне до горното ниво на силикагела, се проверява елуатът чрез инфрачервена спектроскопия с преобразувание на Фурие (FT-IR) за присъствие на ароматни съединения. Ако елуатът съдържа само алифатни въглеводороди, се добавя отново 12,5 ml разтворител (I или II), след като предварително се изпусне налягането. Ако е необходимо, тази стъпка се повтаря.
Събраната фракция се изпарява докато намали обема си във вакуумна сушилна камера при около 35 °C или във въртящ се вакуумен изпарител или в подобен апарат и след това се извършва количествено преливане без загуби в стъклена градуирана бехерова чаша, като се използва допълнително разтворител (I или II).
Съдържанието на бехеровата чаша се изпарява до постоянно тегло (W) във вакуумна сушилна камера при температура 35 °C. Разликата между двете последни измерени тегла не трябва да надхвърля 0,01 g. Времевият интервал между двете измервания трябва да е поне 30 минути.
Тегловното процентно съдържание на неароматни съставки (А) се дава със следната формула:
A= W/W1*100
където W1 е теглото на пробата.
Разликата до 100 представлява процентното съдържание на ароматните съставки, адсорбирани от силикагела.
8. Точност на метода
Повторяемост: 5 %.
Възпроизводимост: 10 %.
Хроматографска колона 1
Хроматографска колона 2
Около 100 g нафталин се стапят при разбъркване, в порцеланова капсула с обем около 100 cm3. Около 40 cm3 от разтопената маса се наливат в предварително загрятата колба на Шукоф, така че да бъде напълнена до три четвърти. Термометър, разграфен в десети от градуса, се поставя вътре през коркова тапа, по такъв начин че живачният резервоар да бъде поставен в средата на течността. Когато температурата спадне близо до температурата на кристализация на нафталина (около 83°C), чрез непрекъснато разбъркване се предизвиква кристализацията. Щом като се образуват първите кристали, живачният стълб обикновено остава неподвижен, а после започва да спада. Отбелязва се температурата, при която живакът остава неподвижен за известно време и се счита, че тази температура представлява температурата на кристализация на нафталина, след корекция, за да се отчете частта от живачния стълб, намиращ се отвън.
Допуска се, че тази корекция, за живачен термометър, е равна на
като n е броя на деленията от живачния стълб, които се намират отвън, t е отбелязаната температура, а t′ е средната температура на живачния стълб отвън; t′ може да се определи приблизително с помощта на допълнителен термометър, чийто резервоар се намира на половината височина от частта на живачния стълб на първия, разположена отвън. Използването на термометър с капилярен стълб гарантира по-голяма точност.
Колбата на Шукоф по-долу е стъклен съд с двойни стени, между които е създаден вакуум:
Обяснителни бележки към Комбинираната номенклатура на Европейския съюз, ОВ C (консолидиран текст и последващи изменения) · © European Union
Комбинираната номенклатура на всяка година, както е публикувана в Официален вестник: описание, мито за трети страни и допълнителна мерна единица.
| Година | Описание | Мито за трети страни | Допълнителна мерна единица |
|---|---|---|---|
| 2026 | Предназначени да претърпят химическа преработка по начин, различен от определените за подпозиция 27101211 | 4,7% | — |
| 2025 | без промяна | 4,7% | — |
| 2024 | без промяна | 4,7% | — |
| 2023 | без промяна | 4,7% | — |
| 2022 | без промяна | 4,7% | — |
| 2021 | без промяна | 4,7% | — |
| 2020 | без промяна | 4,7% | — |
| 2019 | For undergoing chemical transformation by a process other than those specified in respect of subheading 27101211 | 4,7% | — |
В Комбинираната номенклатура на ЕС подпозиция 2710.12 (леки масла и препарати) се дели на 11 тарифни номера; 2710 12 15 е един от тях.
Митото за трети държави е 4,7%, а количествата се декларират в —.
От септември 2025 г. до август 2026 г. ЕС внесе стоки от подпозиция 2710.12 за 8,8 млрд. € (−15% спрямо предходните 12 месеца), при средна цена 0,69 € за килограм; най-голям доставчик: Обединеното кралство (39%), следван от Алжир.
За същата подпозиция в другите тарифи: Турция 4,7%, САЩ 7%, Великобритания 4%, Канада 0%–5%, Мексико без мито, Бразилия без мито, Аржентина без мито, Перу без мито, Нова Зеландия 0%–5%, Япония 0%–3,9%, Тайван 0%–3,5%, ССЗ 5%, Швейцария без мито, Норвегия без мито, Северна Македония 10%–20% и Нигерия 0%–10%.
В Комбинираната номенклатура на ЕС митото за трети държави е 4,7%; допълнителната мерна единица е —. Преференциалните ставки за стоки от държави със споразумения, антидъмпинговите мита и ДДС не са включени.