Към тази подпозиция принадлежат по-специално:
1. оригиналните негативни филми;
2. междинните работни позитиви, извадени от оригиналните негативи: при черно-белите методи те се наричат „duplicating positives“, „maroon positives“, „lavender mauve positives“, „master positives“, „masterprints“, „fine-grain masterprints“ или „lavender positives“ или „duplicating positives“, докато при цветния метод те се наричат „duplicating positives“, „interpositives“ или „intermediate positives“; те се представят върху фон, леко оцветен в бледолилаво или в кестеняво, но понякога и върху неоцветен фон; тези филми нормално не се използват за прожектиране, а са предназначени за изготвяне на дубликати на оригиналните негативи. Все пак по изключение, те могат да служат за гледане, за нуждите на монтажните работи или за постсинхронизация на даден филм.
Като междинни работни позитиви се класират също трите позитивни черно-бели сепарации, изготвени с помощта на филтри (син, зелен и червен) от оригиналния цветен негатив и използвани за получаване, чрез аналогични филтри, на междинен цветен негатив (coloured internegative), предназначен за тиражиране на позитивни копия за употреба;
3. дубликатите на негативи, извадени от междинните работни позитивни филми и предназначени за копиране на позитиви за употреба; те се наричат „duplicating negatives“ при черно-белия метод и „internegatives“ при цветния метод (1);
4. реверсивни интернегативи (reversible internegatives), които при цветния метод се получават директно чрез инверсия от оригиналния негатив и по които се правят копията, предназначени за употреба;
5. „matrix films“ (червен, зелен, син), които при цветния метод се получават от негативите и по които се правят копията, предназначени за употреба.
Когато са с широчина 35 mm или повече, всички тези филми, с изключение на „matrix films“, се характеризират обикновено чрез типична перфорация за негативи (като бъчва).
Това позволява да се различават междините работни позитиви филми, когато техният носител не е оцветен, от позитивните филми, предназначени за прожектиране, които имат перфорация „позитив“.
Трябва да се отбележи, че филмите, произведени в някои страни (например бившия Съветски съюз) имат уникален вид перфорация (Dubray-Howell), наподобяваща много нормалната перфорация за позитив, която се намира в оригиналните негативи, в междинните работни позитиви и негативи, и също в позитивните копия, предназначени за употреба (за прожектиране).
„Matrix films“ имат перфорации типични за позитиви и могат да се разпознаят по тяхната дебелина (почти двойна на тази на позитивите), по тяхното преобладаващо кестеняво оцветяване и по известен релеф на изображенията.
(1) Съответстващи термини: — Dupe negative: contretype négatif (френски) — Dup Negativ (немски) — controtipi negativi (италиански) — duplicaat-negatief (холандски); — Intermediate negative, internegative: internégatif (френски) — Zwischennegativ (немски) — internegativi (италиански) — internegatief (холандски).