2309 90 20: Други препарати за храна на животни: Продукти, посочени в допълнителна забележка 5 към настоящата глава

Виж забележка 1 към настоящата глава.

Относно израза „млечни продукти“ виж допълнителна забележка 4 към настоящата глава.

Съдържанието на млечни продукти, съдържанието на скорбяла или нишесте и съдържанието на глюкоза, сироп от глюкоза, малтодекстрин и сироп от малтодекстрин се определят независимо от източника, в състоянието, в което е получен продуктът.

По отношение на скорбяла или нишесте, глюкоза и малтодекстрин се прилага следното:

• Когато не е ясно дали има наличие на скорбяла или нишесте, може да се използва качествен микроскопски метод или качествено изпитване посредством оцветяване с йоден разтвор, за да се провери наличието на скорбяла или нишесте.

• За определяне на съдържанието на скорбяла или нишесте, глюкоза и малтодекстрин се измерва общото количество глюкоза. Общото количество глюкоза се определя като сумата от цялото количество глюкоза в дадена проба, включително първоначално наличната свободна глюкоза и глюкозата, получена от ензимната хидролиза на нишесте или скорбяла, или малтодекстрин в пробата, изразена като глюкоза. Определянето на общото количество глюкоза се извършва, като се използва изменена версия на ензимния аналитичен метод, посочен в приложението към Регламент (ЕО) № 121/2008 на Комисията (ОВ L 37, 12.2.2008 г., стр. 3). Изменението се състои в пропускане на етапа на промиване с 40 % етанол по време на подготовката на пробата и изчисляване само на резултатите от високоефективна течна хроматография (HPLC) за съдържанието на глюкоза (в тегловни %, вж. приложението към Регламент (ЕО) № 121/2008 на Комисията (ОВ L 37, 12.2.2008 г., стр. 3, точка 7.1), които представляват общото количество глюкоза, както е определено по-горе.

Продуктите с общо тегловно съдържание на глюкоза, по-ниско от 0,5 %, не следва да се считат за съдържащи скорбяла или нишесте, глюкоза или малтодекстрин.

• Когато общото тегловно съдържание на глюкоза е по-голямо от 9 % или когато е известно, че пробата съдържа 10 % тегловно скорбяла или нишесте или повече, действителното съдържание на скорбяла или нишесте се определя с използване на поляриметричния метод (наричан също модифициран метод на Еверс), посочен в приложение III, част К към Регламент (ЕО) № 152/2009 на Комисията (ОВ L 54, 26.2.2009 г., стр. 1).

Ако поляриметричният метод е неприложим, например поради наличието на значителни количества материали като изброените по-долу, за определяне на съдържанието на скорбяла или нишесте трябва да се прилага ензимният аналитичен метод, посочен в приложението към Регламент (ЕО) № 121/2008 на Комисията (OB L 37, 12.2.2008 г., стр. 3).

За следните специфични материали е известно, че предизвикват смущения при прилагането на поляриметричния метод:

а) продукти от (захарно) цвекло като пулп от (захарно) цвекло, меласа от (захарно) цвекло, пулп от (захарно) цвекло с прибавка на меласа, винаса от (захарно) цвекло, захар (от цвекло);

б) пулп от цитрусови плодове;

в) ленено семе; кюспе от ленено семе (експелер); шрот от екстрахирано ленено семе;

г) рапично семе; кюспе от рапично семе (експелер); шрот от екстрахирано рапично семе; люспи от рапично семе;

д) слънчогледово семе; шрот от екстрахирано слънчогледово семе; шрот от частично олющено екстрахирано слънчогледово семе;

е) кюспе от копра (експелер); шрот от екстрахирана копра;

ж) пулп от картофи;

з) сухи маи;

и) продукти, богати на инулин (например резенки и брашно от земни ябълки);

й) пръжки;

к) соеви продукти.

Трябва да се отбележи, че водата от накисването на царевица, в качеството на хранителна среда (бульон за посевки на бактерии) е причината за евентуалното наличие в продукта на остатъци от мъртви вещества от ферментацията с концентрация, непревишаваща обикновено 2 %. Тези продукти са откриваеми с микроскоп.

Освен това, продуктите, съдържащи остатъци от водата от накисването, използвана при някои ферментации, съдържат в много малки количества следните вещества: амилоглюкозидаза, алфа-амилаза, гума ксантан, млечна киселина, лимонена киселина, лизин, треонин, триптофан.

Трябва да се отбележи, че самата вода от накисването на царевица съдържа съвсем малки количества от някои от тези вещества (например, аминокиселини) и че увеличаването на тяхната концентрация, вследствие на ферментацията, е незначително.

Продуктите със съдържание на скорбяла или на мазнини по-високо от границите, определени в допълнителна забележка 5, се класират в подпозиция 2309 90 41 или 2309 90 51, според случая.

Съответствието на отпадъците от производството на скорбяла от царевица, внесени от САЩ, се проверява съгласно Регламент (ЕО) № 1375/2007 на Комисията (OB L 307, 24.11.2007 г., стр. 5).